От 3-ти до 25-и юли ще се проведе 97-ото издание няа Обиколката на Франция. То ще се състои от 1 пролог и 20 етапа с обща дължина 3642 километра.
Пролог - 3 юли, събота, Ротердам-Ротердам, 8,9 km
Пролгът се завърна след като отсъстваше от 2007 в Лондон. Статистиката сочи, че Турът стартира за първи път от друга държава през 1954 /Холандия/. Този път пелотонът ще потегли от Ротердам. Преследването в центъра на града, вероятно ще бъде спечелено от специалист като Брадли Уигинс или Фабиен Канчелара.
1 етап - 4 юли, неделя, Ротердам - Брюксел, 223,5 km
Финалът на този етап е в Брюксел. Защо в Брюксел ли? За да бъде отбелязан 65-ият рожден ден на Еди Меркс разбира се. Напълно равнинният етап ще финишира пред стадион Рой Баудоин. Трудно е да се очаква нещо повече от финален спринт. Трябва да се отбележи, че може да има страничен вятър, който може да доведе до разкъсвания в групата, което от своя страна може да доведе до разлики.
2 етап - 5 юли, Брюксел - Спа, 201 km
Този етап в Ардените включва части от трасетата на Флеш Валон и Лиеж-Бастон-Лиеж. Няма много трудни изкачвания, но има достатъчно за да бъдат елиминирани спринтьори като Кавендиш, докато Фрейре би имал повече шанссове. На финала може би ще има група от около 50 ездача. Трасето обаче е неравно и всичко би могло да се случи. В подобен етап в Лиеж-Бастон-Лиеж през 1995, Мигел Индурай атакува по неравностите и се откъсна напред с Йохан Брюнел.
3 етап, 6 юли, Ванзе - Аренберг, 213 km
С цел да се избегнат големи разлики и да се получи по-интересен финал, 13,2 km от маршрута са павета. Някои ездачи не се разбират много с тях и има опасност от падания и спукани гуми. Този етап плаши всички участници и фаворитите могат да изгубят ценни минути. Тази 'баш класика', би подходила на ездачи като Армстронг или Евънс.
4 етап, 7 юли, Камбре - Реимс, 153,5 km
Традиционен етап, без особени трудности и първия изцяло френски етап в тазгодишния Тур. Етапът ще бъде къс, за заздравяване на раните от дългия път изминат през предишните 3 дни.
5 етап, 8 юли, Еперне - Монтаржи, 187,5 km
Няма много трудности в този етап, който изглежда подходящ за спринтьорите. Всичко ще зависи обаче от това, кой води Тура в момента. Армстронг ще търси начин да елиминира максимален брой съперници, колкото може по-рано, за да може да облече жълтата фанелка. Ако обаче поведе генералното класиране след Аренберг, може би ще позволи на някои ездачи да избягат в някой от следващите три етапа, за да не носи цялата тежест на състезанието на раменете си. Така се случи през 2004, когато Вьоклер се възползва от подобна възможност в Шартре.
6 етап, 9 юли, Монтаржи - Гоньон, 227,5 km
Най-дългият етап от Тазгодишния тур, ще предостави на участниците възможност за групов финал. Маршрутът е леко хълмист, но не се очакват битки, като на големите височини. Победата ще зависи от отбора, който контролира състезанието, защото ако Кавендиш кара добре и е способен да спечели етапа, съотборниците му ще трябва да дадат всичко от себе си. Всъщност, кой друг отбор би могъл да хлопне вратата пред другите.
7 етап, 10 юли, Турну - Стасион де Русе, 165,5 km
Този средно планински етап ще бъде малко по-труден от Лиеж - Бастон - Лиеж, защото изкачванията са с дължина между 6 и 12 km и започват след първите 40. След това няма и сантиметър равно, само нагоре-надолу и пак нагоре и пак надолу и т. н. На финала най-голямата група може би ще бъде от около 30 ездача. Наклоните не са много големи, тъй че не е задължително етапът да бъде спечелен от изключително добър катерач, по-скоро от някой като Кадел Евънс или Давид Монкутие. Ще има ранно откъсване и тези, които не са във форма и не могат да настигнат бегълците, може и да гледат на Тура като изгубен.
8 етап, 11 юли, Стасион де Русе > Морзин-Авориаз, 189 km
От тук започват планините. Надморската височина на финала е голяма и дори да няма натрупани големи разлики, Контадор ще действа офанзивно. Би могъл дори да грабне жълтата фанелка, но ще бъдат ли способни съотборниците му да я защитават ден след ден. През 2003 Ришар Виренк атакува на Кол де ла Рамаз, спечели етапа и облече жълтото.
12 юли - почивен ден, Морзин-Авориаз
9 етап, 13 юли, Морзин-Авориаз > Сен-Жан-де-Мориен, 204,5 km
След първия почивен ден следва главният алпийски етап с проходите Кол де Коломбиер, Кол де Арави, Ле Сесие и Кол де ла Маделен. Ако Контадор е загубил пет минути на паветата, не е невъзможно да си ги върне на такъв тп терен. Финалът не е на височина, но в този Тур има достатъчно такива и е по-вероятно фаворитите да изчакат тях за да атакуват.
10 етап, 14 юли, Шамбери > Гап, 179 km
В този етап Турът ще празнува 150 години от присъединяването на Савой към Франция. Изкачването на Кот де Лафери е изключително трудно. Проходът Кол дьо Нойер също е много сложен. Склонът е много ветровит. Хосеба Белоки падна лошо през 2003, опитваййки се да избегне Винокуров. От своя страна, Армстронг за да избегне Белоки, мина напреко през тревата.
11 етап, 15 юли, Систерон > Бург-ле-Валенс, 184,5 km
Още един етап за спринтьорите, без никакви трудности, които да попречат на един финален спринт на колдрума в Бург-Ле-Валенс.
12 етап, 16 юли, Бург-де-Пеаж > Менде, 210,5 km
Дълъг етап, повече от 200 km. В региона често е горещо и етапът завършва с изкачването на височината Лорен Жалабер в Менде, което не е лесна задача. Някои секции са с 10 процентови наклони. Това изкачване (известно преди като Кот дьо ла Кроа Ньов) изисква внезапно ускорение и може да ощети ездачи като Ланс Армстронг, които трупат преднина в изкачванията. В борбата с Контадор, който има повече сила, Армстронг може да загуби около 30 секунди тук. Ще има борба между 10 ездачи, сред които ще са и тези, които ще бъдат на подиума на Шанз - Елизе.
13 етап, 17 юли, Родез > Ревел, 196 km
Още един етап, който ще позволи на не-катерачите да дишат по-лесно. Той е за спринтьорите и за тези, които още не са спечелили етап в състезанието и гледайки профилите, си казват, че друга възможност едва ли ще им се отдаде. Трябва да бъдат много бързи, защото тази година маршрутът на Тура, като цяло не е много 'спринтьорски'.
14 етап, 18 юли, Ревел > А 3 Домен, 184,5 km
Втората седмица от състезанието ще бъде в апогея си и умората ще настъпва неудържимо. Състезателите ще се счепкат с Пиренеите и ще започнат да го чустват с краката си. Най трудното е на финала. Маршрутът е равнинен до Порт де Паилер, малко повече от 30 km преди финала. Изкачването на А 3 Домен е веднага след това и биха могли да се отворят разлики във времената. След изключително трудния Порт де Паилер ще има борба между дванадесетина от големите и е много вероятно жълтата фанелка да смени притежателя си.
15 етап, 19 юли, Паниер > Банер-де-Лушон, 187,5 km
Със сигурност някои ездачи ще загубят Тура, защото не са достатъчно добри катерачи. От Порт де Бале до Банье де Лушон, извивките са много деликатни. Само три километра преди финала е подножието на склоновете на Пейресурде, което означава, че няма как да се навакса изгубено време. До наши дни, Порт де Бале е изкачван само веднъж в Тура, през 2007. Преди това не е имало настилка и е асфалтирано специално за колоездачни състезания. Проходът е великолепен, труден и тесен. Веднъж достигнал до върха, един добър спускач може да увеличи разликата, като например Самуел Санчез, защото спускането е много технично. Също така много ездачи могат да се озоват в канавката.
16 етап, 20 юли, Банер-де-Лушон > По, 199,5 km
Някои ще кажат, че Турмале е доста преди финала и няма да повлияе на изхода в състезанието. Все пак Обиколката на Франция не е само Турмале. Още от старта на този етап, езадачите ще се счепкат с Пейресурд, а след това с Аспен, Турмале и Аубиск. Разбира се Аубиск е 60 km преди финала, но само първите 30 са спускане. Маршрутът е същият (като изключим, че финалът тогава беше в Муренкс), като този в който през 1969 Еди Меркс направи 180 километрово откъсване. Този етап е едно призрание от организаторите към Еди.
21 юли - почивен ден, По
17 етап, 22 юли, По > Кол дьо Турмале, 174 km
След втория почивен ден в По, ездачите ще се хвърлят във финална битка. Миналата година очакванията за голямата битка на Мон Ванту се оказаха кьор-фишек, след като всички се изчакваха другият да предприеме нещо. Тази година може да има борба, ако Контадор примерно е втори и изостава с 30 секунди. Ако обаче води с 5 минути , не очаквайте чудеса.
18 етап, 23 юли, Салие-де-Беар > Бордо, 198 km
Нормално е главното действие в борбата за надмощие в Тура, да се проведе на склоновете на Турмале. На финала в Бордо вече ще бъдем свидетели на спринт. Етапът често е важен за запазване на крайното класиране, така че повечето отбори ще го вземат на сериозно. Хората често се чудят защо отборите гонят бегълците. Защото сред тях има състезатели от други отбори и ако двама съотборници направят преднина от 10 минути, това означава 20 минути разлика в отборното класиране
19 етап, 24 юли, Бордо > Поияк, 52 km
Единственият етап по часовник в състезанието. Трасето започва с 15 km по улиците на Бордо, след което напуска града и преминава през известни винарски райони, между лозя и замъци. На финала е разкошно. Бягането по часовник ще доошлайфа крайното класиране, но няма начин например седемнадесетият да стане първи. Последният път, когато жълтата фанелка е сменила притежателя си в предпоследния ден от състезание то е през 2006, когато Флойд Ландис, трети до момента, я взима от Састре. По късно обаче американецът е дисквалифициран заради употреба на допинг.
20 етап, 25 юли, Лонгжумо > Париж, 102,5 km
Последният етап от Тура, с престижния финал на Шанз - Елизе, ще бъде и най-късият за тази година. Имало е и по-къси етапи, които са били съкращавани заради лоши метеорологични условия. При нормални условия обаче, по-къс етап е имало още през 1989. Той е бил само 91,5 km и е спечелен от Лорен Фньон. Тогава той мисли, че 50 секунди преднина, които има пред Грег Лемънд ще му осигурят победата в Париж, но на финала Лемънд побеждава с осем секунди.
